Отбихме от пътя и пред очите ни се разкри изумителна гледка: морско синият залив на Линдос, белите фасади на града и масивната стена, ограждаща акропола, който се издигаше над тях. Бях изключително благодарна на нашите водачи този ден, Кула и Катерина; това несъмнено беше най-подобащато представяне на града след дългото ни пътуване. Но като че ли избързах…
Бях решила да посетя Линдос още преди да кацнем на летището в Родос. След кратък прочит в Интернет беше ясно, че да се стигне до Линдос е изключително лесно: или с автобус, или с лодка, или с кола под наем. Тогава все още не подозирах, че в Родос ни очакват чаровните Катерина и Кула, майка и дъщеря, които се превърнаха в наши гидове за деня и ни запознаха с Линдос. Двете дами ни взеха с личната си кола от нашия хотел, и пътуването ни започна с кошница с прясно изпечени домашни сладки, много смях и наваксване за изминалите години. (Тук трябва да поясня, че мъжът ми и Кула са учили заедно. Явно едно от предимствата на женитбата с грък е наличието на приятели из цялата страна.)
По пътя леко се отклонихме, за да разгледаме Манастира на Дева Мария „Цамбика“, в който се помещава чудотворната икона на Дева Мария. Легендата разказва, че иконата се появила на върха на хълма по непонятен начин (днес на това място е построена малката църква „Цамбика“). Иконата била открита от мъж, чиято жена не можела да има деца; твърди се, че благодарение на силата на иконата семейството се сдобило с наследник.
Манастир на Дева Мария „Цамбика“
След краткия урок по чудотворение, продължихме пътуването си. Но нашето чудо се случи, когато отбихме колата и онази красива гледка, за която споменах в началото, се разля пред погледа ми. Надали има по-добро място, от което човек да се наслади на цветовете на Линдос, така че залъжително се оглеждайте за малката отбивка, ако имате път натам.
Следващата ни спирка беше заливът на св. Пол и прилежащата църква, разположени на входа на Линдос. Слънцето вече беше високо и пареше и за момент ми се прииска да загърбя целия план по разглеждане на забележителностите и да се цамбурна в аквамариновата вода. Междувременно, Катерина обясняваше как малката църквичка на св. Пол се е превърнала в едно от най-популярните сватбени местенца както за месните, така и за чужденците, което ми се стори изключително логично; белият пясък, сините нюанси на водата и гледката към Акрополиса лесно биха могли да удовлетворят изискванията на всяка бъдеща булка.
Заливът св. Пол и едноименната църква, превърнала се в популярно сватбено място на Родос
Оставихме колата на паркинга на входа на Линдос и започнахме да се изкачваме към Акропола. Лабиринтът от тесни улички, изпълнени с миниатюрни магазинчета със сувенири, ни изведе до издълбано в камъните стълбище, в края на което ни очакваше Акрополът. Ясно е, че гледките оттам бяха повече от фантастични, и снимките по-долу са доказателството, но аз бях абсолютно неподготвена за това, което ме очакваше. Джапанки и почти празна бутилка минерална вода със сигурност не демонстрират познания по каменистия терен и горещото слънце. Гръцките богове със сигурност добре са се посмяли на туристическото ми аматьорство.
Заливът св. Пол, гледка от Акрополиса
Акрополът в Линдос, стълбището към Пропилеа
Нашите гидове за деня, Кула и Катерина
Линдос, погледнат от Акропола
Час по-късно, на ръба на силите си, оставихме Акропола зад нас и се отдадохме на разглеждане на Линдос. Кула ме увери, че Gelo Blu продават най-добрия сладолед в целия град и славата им е ненапразна: те разполагат с удивително богата селекция от домашно приготвени сладоледи. Освен това цялото заведение е решено в старинен стил с преобладаващи сини и бели нюанси. С една дума: бяхме попаднали в сладоледения рай!
Докато стояхме във вътрешния двор на Gelo Blu и обсъждахме впечатленията от деня, бях доволна, че именно Кула и Катерина ни показаха старинния Линдос. Увлекателните истории, които ни разказаха, направиха еднодневното ни пътуване много по-специално.
Вкусен сладолед и типичен старинен интериор @ Gelo Blu
Дизайнът на входните врати в Линдос
Укрепителната стена около Акрополиса
