Хотел Rodos Palladium / Родос, Гърция

Събуждам се и пред очите ми се разкрива невероятна, ярка, средиземноморска гледка. Отражението на ранното гръцко слънце по спокойната морска повърхност гъделичка сънливите ми очи. Поставям ръка пред очите си и въздъхвам. Не искам да броя дните; почивката винаги е прекалено кратка. Нахлузвам лятната си рокля и се понасям с ленива походка към залата за закуски.

Масата ни вече ни очаква. Сервитьорката ни поздравява с енергично калимера и подхваща неангажиращ разговор, докато налива горещо кафе в порцелановите ни чаши. Закуската предлага изобилие от вкусотии: от стандартните шунка и яйца до шампанско и сьомга. В единия ъгъл на залата талантлив пианист претворява Хаджидакис, а мекия звук на пианото се смесва със сутрешната песен на щурците. Изведнъж сутрините изглеждат като най-подходящия начин за започване на деня.

Преместваме се на плажа, предназначен единствено за гости на хотела. Шезлонгите са разпределени на подобаващо разстояние, като едновременно създават усещане за уединение и общност. Някои от гостите вече са ми познати по физиономия, така че кимам любезно и разстилам нова пухкава кърпа върху моя шезлонг. Времето до обяд преминава в компанията на приятна книга и плицикане в прохладното море.

Обядът по правило е в бар Oasis, разположен в средата на басейна, и се състои от прясно изцеден сок от портокал и порция гръцка салата с така присъщите й маслини от областта Каламата и сирене фета.

Следобедите са отделени на любимото ми четиво. Отвреме навреме оставям книгата настрана, за да проследя с поглед полета на едно водно конче, което обитава басейна. А то кръжи ли, кръжи. Ето на това му се казва лесен живот.

С приближаването на залеза събирам мислите си и се отправям към стаята. Трети етаж, вдясно. Застоявам се на балкона, уж да се гримирам. Наблюдавам слънцето, което обагря хоризонта; брегът вече е пуст, а чадърите – затворени. Щурците отново са подхванали своята песен. Слагам си дълга бяла пола и една тениска, на която е написано C’est la vie. Струва ми се точно на място, това е животът. Остава ми време само за една кратка разходка по безлюдния плаж и е време за вечеря.

Местно вино, гръцки специалитети и кратък разговор с келнера (било за времето или за нещо друго), след което се настаняваме в бара край морето, който носи подобаващото име Poseidon. Дуо от саксофонист и пианист изпълнява позабравена песен от 80-те, докато бавно отпивам от коктейла си и наблюдавам как пълната луна се разплисква по ръба на Егейско море.

За момент осъзнавам, че е отминал още един ден, но не искам да броя дните. Почивката винаги е прекалено кратка. C’est la vie.

Този текст не е спонсориран; просто не устоях на изкушението да споделя с вас преживяванията от хотел Rodos Palladium. Ако на целия остров Родос има място, което да комбинира изключително внимание към малкия детайл, добре обучен персонал и страхотни гледки към Егейско море, то това със сигурност е Rodos Palladium. Истинско петзведно изживяване.