Остров Кос предлага множество туристически атракции, но за мен най-интересно беше времето, което прекарахме в малкото селище Зия. Зия е рекламирана като селище в типичен гръцки стил и е едно от малкото места на острова, където можете да видите снежно-белите варосани фасади и ярко-сините покриви така типични за Цикладските острови, например Санторини. (Само да поясня, остров Кос всъщност е част от островната група Додеканези, които имат съвсем различен архитектурен облик.)
Резервирахме си пътуването до Зия посредством местната туристическа агенция Tigaki Express. Всъщност, служителите от хотела направиха резервацията от наше име, а за нас остана единствено да бъдем на указаното място в указания час, т.е. пред хотела в 18.00 часа сряда вечер. Лесна работа. Единственият „недостатък“ при пътуването през агенция вместо наемането на кола беше фактът, че ние се оказахме първи по маршрута на автобуса; с други думи, макар Зия да е само на 16 км от град Кос, ние прекарахме почти цял час в автобуса, докато обиколяхме североизточната част от острова и събирахме всички желаещи да посетят селцето. Но всяко зло за добро. Успяхме добре да огледаме тази част от острова, за да се убедим отново, че изборът ни на хотел Kos Imperial Thalasso всъщност е много сполучлив.
Селцето Зия се намира в основата на връх Дикаиос (най-високата планина на остров Кос) и е перфектното място за романтична вечеря в гръцка таверна, придружена от чудесното местно бяло вино и разкошен залез. Но мъничко избързвам. Нека първо да ви разведа из тесните каменисти улички на Зия.
Автобусът ни остави на главния площад към 19.00 и разполагахме с цялото време до 22.00 да се разходим из селцето. Всъщност, някои туристически пакети включват и вечеря в цената, но ние си бяхме закупили само превоза, за да имаме възможност да опознаем местните таверни. А и вече бяхме насъбрали няколко предложения от местни хора. Както казах, селцето е мъничко, но пък изключително чаровно, и цялостното усещане е коренно различно от това на град Кос. Отне ни около час (и много бавен ход) да се изкачим до църквата Генесеос Теотоку (Γεννέσεως Θεοτόκου) и да се върнем обратно в изходна позиция на площада.
Точно навреме, за да се насладим на залязващото слънце, което изпъстри хоризонта с най-невероятно наситените оттенъци на червено, оранж и жълто, които съм виждала. Настанихме се на маса в препоръчаната ни таверна „Оромедон“ (посветена на съхранението на автентичната кухня, присъща за острова) и се насладихме на оставащата част от вечерта.
