Разходка из Бирка, в която става дума за лодки, един урок по история и печене на хляб.
Пристанът до кметството в Стокхолм
На Бирка се е намирало едно от първите селища на викингите на територията на Швеция (около 790 година). В днешни дни Бирка е една от общо единадесетте шведски месности, записани в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Бирка може да бъде достигната само по вода; намира се в езерото Меларен, на около два часа западно от Стокхолм. През летния сезон ежедневно се организират корабни екскурзии, като билетите могат да бъдат закупени както предварително, така и на място. Ние си бяхме закупили билетите онлайн в началото на седмицата, така че се разминахме с чакането на една изключително дълга опашка и се качихме на борда през „ВИП“ сектора. Точно навреме, за да чуем приветсвено съобщание, след което моторът бе стартиран. Пътешествието по следите на викингите започваше.
Ресторантът
Два часа по-късно акостирахме в Бирка. (Нека изясним нещо: Бирка е името на старото селище на викингите, а островът, на който то се намира, всъщност се нарича Бьоркьо.) Вече беше обедно време, слънцето напичаше, а от пътуването бяхме огладнели. Съвсем предвидливо непосредствено до пристанището се намира единственият ресторант на острова, Серимнер, който ни приветства с обилна шведска маса. (Името на ресторанта пък идва от скандинавската митология; Серимнер са наричали свинята, която приготвяли за вечеря на боговете.)
Починахме си за около час и след това се отправихме директно към музея, където ни очакваше нашият екскурзовод. (Екскурзоводът, както и безплатен вход към музея, са включени в цената на билетите.) Чаровна и изключително запозната дама ни преведе през местата, където се е намирало старото селище на Бирка, и ни разказа занимателни истории и неподозирани факти около живота на викингите.
Нашият екскурзовод
Ето какво научихме:
- Да бъдеш викинг е било много престижно занимание; кажи-речи всеки малчуган е искал да бъде викинг, но много малко са успявали да станат такива.
- Викингите са били изключително суетни и са държали на личната хигиена. Освен това те са се гримирали; очната линия е била задължителна.
- Викингите били погребвани с домашните си любимци, за да ги придружават и в отвъдното. И макар това да не е учудващ, любопитно е, че в един от гробовете са намерили жерав…
Тези, както и много други факти, са скрити в общо 3500 гробници, разпръстани из Бирка. Към момента археолозите са изследвали само 1100 от тях. Прекарахме цял час в истории за викинги, крале и битки, а разказът свърши около 970 година, когато Бирка е била изоставена. Ако сте следили средновековното ми приключение в Сигтуна, може би си спомняте, че това е годината, през която градът е бил създаден. И в това няма нищо случайно. Предполага се, че населението на Бирка се е преместило на север към Сигтуна, поради промяна на търговските маршрути.
В края на нашата обиколка се намирахме на най-високия хълм в Бирка и пред очите ни се извисяваше ето това…
Каменният кръст, както вероятно се досещате, не е от времето на викингите. Той е издигнат много по-късно, в чест на монаха, дошъл да проповядва християнската вяра на Бирка. И макар паметникът да е величествен, гледките от тази височина са още по-невероятни.
Оставаха ни още два часа, преди да се качим отново на нашата лодка, така че се запътихме към музея, в който имаше различни миниатюри, представящи живота на хората на Бирка.
Миниатюра, детайл – музеят на Бирка
Вход към музеят на Бирка, детайл
След това разгледахме производителите на сребърни накити във викингски стил…
И накрая се запознахме с дейностите на хората през 8ми век в специално построеното за тази цел викингско селище. Те плели. И пекли хляб. Освен това стреляли с лък, свирели на мандолини и ковали желязо (подобно на ето този младеж).
Е, това е – четири наситени с впечатления часа. И точно като викинги след спечелена битка, накрая се качихме на нашето корабче уморени, но доволни.
